Оказва се, че термовизонното заснемане на човешко лице в анфас се явява сравнително точен метод за диагностика и превенция при коронарна болест на сърцето. Изследването е проведено с участието на 893-ма възрастни в периода между септември 2021 и февруари 2023 год. Пълна информация за проучването може да се види на Kung M, Zeng J, Lin S, et al. Prediction of coronary artery disease based on facial temperature information captured by non-contact infrared thermography. BMJ Health Care Inform, 2024, DOI: 10.1136/bmjhci-2023-100942, https://informatics.bmj.com/content/31/1/e100942, а също и на https://informatics.bmj.com/content/31/1/e100942. Публикациите са от 03 и 04 юни 2024 год. На представената демонстрационна снимка (Image Credit: Anita van den Broek / Shutterstock) ясно се вижда, че лявата половина на лицето (сърцето също е повече вляво) е по-топла от дясната – особено в областта на челюстта и челото. По тези и още подобни белези специалистите разчитат и – най-важно! – в известна степен могат да предвидят коронарна болест при съответния пациент.

До 1955 год. на миналия век полиомиелитът (детският паралич) е бил бич за човечеството. Боледували са предимно деца до 7 години, но най-често и най-тежко – до 1-годишна възраст. От тях 40% са оставали парализирани, а 10% са загивали от дихателна недостатъчност. Д-р Джонас Солк (Jonas Salk, 1914 – 1995) вече успешно е разработил противогрипна ваксина, с която през Втората световна война са имунизирали американсните военослужащи. През 1952 год. д-р Солк успява да получи първи вариант на полио-ваксина. Започват клинични проучвания – Солк пробва ваксината на себе си, след което инжектира и децата си. До 1954 год. ваксината е приложена на над 1 милион деца, наричани „полио-пионери“. На 12-ти април 1955 год. ваксината е обявена за безопасна и започва масовото ѝ приложение – заболеваемостта от полиомиелит спада с 96%. Д-р Солк отказва да патентова изобретениеето си, за да може продуктът да остане максимално достъпен и да не се възпрепятства разпространението му. Икономисти изчисляват, че е „загубил“ 7 милиарда долара. Девет години по-късно е одобрена и ваксината на д-р Албърт Сабин (Albert Sabin, 1906 – 1993), която е по-удобна за употреба, защото се приема през устата и усъвършенстван вариант на този продукт се използва и досега. Д-р Сабин също не патентова откритието си.