През последните години, предимно в Западна Европа и Америка, се води ожесточен дебат за ефекта от мамографиите. Мненията са силно поляризирани и някои от тях дори призовават жените изобщо да не се подлагат на мамография, защото е вредна. Въпреки че страните в спора са ясни, както и техните аргументи, все пак има някои важни неща, които се премълчават.

На първо място трябва да имаме предвид, че медицинските изследвания, както всички други изследвания, са оценка на реалността, а не самата реалност. Реалността има прекалено много променливи и няма изследване, което да контролира всичките. Също така, в медицинските изследвания, широко се използват статистически методи за анализ на събраните данни. И понякога резултатите могат да бъдат едновременно математически коректни, но и силно изопачаващи действителността. Затова трябва да разглеждаме резултатите с "едно на ум".

В спора за ефекта от мамографиите ключовата фраза е „свръх диагностициране“. Това означава, че мамографията открива и процеси в гърдата (тумори, възпаления, рак), които никога няма да се развият до такава степен, че да убият пациента. Според изследване, публикувано в New England Journal of Medicine в края на 2012 г., в тази категория попадат 30% от диагнозите „рак на гърдата”, поставени чрез мамография.

Справедливостта изисква да се каже, че проблемът не е в свръхдиагностицирането, а в свръхлекуването. Много неагресивни ракови образувания са свръхлекувани, но това не е пропуск на метода, с който са открити. Истината е, че има ракови образувания, които никога няма да се развият до такава степен, че да са фатални за пациента, но ние не знаем кои конкретно са те. Това не може да бъде разбрано чрез статистическа обработка на данни от големи групи жени. Веднъж, ако туморното образование е лекувано, няма как да знаем какво би станало, ако не би било лекувано. Още един път — имаме си работа със статистика, която може понякога да игнорира здравия разум.

Какво да кажем за термографията?

Тя е по-малко познат метод, но добива все по-голяма популярност. При термографията се заснемат температурните промени на кожата. Термограмата не прави това, което прави мамографията. Тя „не вижда“ тумори. Тя е физиологичен тест, който измерва минимални разлики в температурата на кожата, които могат да бъдат асоциирани с туморни образования, но и с други патологии, понякога години преди да бъдат достатъчно големи, за да бъдат разпознаваеми мамографски.

Термографията може да открие затруднено оттичане на лимфата и хормонален дисбаланс. Също така и да проследи дали има подобрение в здравословното състояние в резултат от промяна в хранителния режим или проведена друга терапия. Може да оцени риска от рак на гърдата, което е нещо, което мамографията не може да прави. Накратко — термографията е средство за следене здравето на млечните жлези, а не само начин за откриване на заболяването. Тя не е заместител на мамографията, а полезен допълващ и безвреден метод.

Термографията, с нейната способност да оцени риска и да наблюдава здравето на млечните жлези, води до най-важния извод, който никога не се споменава в този дебат. А именно, че рискът от рак на гърдата в голяма степен се поддава на контрол. Само 25 % (а възможно и по-малко) от случаите на рак на гърдата имат генетичен компонент. Това означава, че до 75% от риска се дължи на други фактори, сред които хранителният режим, стресът и качеството на околната среда изпъкват като най-важните.