Постоянното топлинно излъчване от нашето тяло към околната среда се извършва чрез външната ни обвивка – кожата. А кожата от своя страна е свързана с всичките ни органи и системи. Всяка вътрешна промяна се отразява по някакъв начин върху кожата ни и може да бъде уловена и записана. Именно това представлява термографията и поради тази причина тя е не само образна диагностика в общоприетия смисъл на думата, а и оценка на медицинските рискове. Тя допълва заключенията, които получаваме от другите начини на изследване. В тази връзка термографията не трябва да се използва самостоятелно, като единствен метод за проследяване на нашето здраве По принцип окончателната диагноза при никое  заболяване не би трябвало да се поставя само с едно-единствено изследване, колкото и точно и информативно да е то. Винаги трябва да се спазва принципът на комплексния подход, т. е. да се комбинират най-малко два, а при нужда – три или повече метода.

Визуалното изображение на излъчваната от тялото топлина се нарича термограма. Спектърът на цветовете показва увеличение или намаляване на количеството инфрачервена радиация, излъчвана от повърхността на тялото. В голяма степен, здравият организъм се характеризира с топлинна симетрия, липсата ѝ може лесно да бъде установена чрез термографско заснемане и да бъде анализирана за наличие на здравни рискове и проблеми.

Kое е най-важното свойство на термографията? Ценността на метода се състои в това, че той е не само образен, а и функционален! Различните физиологични системи в човешкия организъм не са в състояние да работят автономно – нарушенията в една област задължително се отразяват в други физиологични направления и – много често – в температурни разлики, съпроводени с атипично кръвоснабдяване. Дисфункцията в някой от анатомичните органи предшества хроничните заболявания и в редица случаи термографията успява да улови именно тези ранни симптоми.

В патологията функцията почти винаги предхожда структурата. Поради тази причина златното правило е да се започва с прилагането на неинвазивни методи, преди да се пристъпи към инвазивните, и да се търси съчетание на структурните (анатомичните) с функционалните методи. Грешките при диференциалната диагноза и лечението се получават именно при едностранчив подход, когато само с един скенер или с един магнитен резонанс се поставя диагноза и се пристъпва към радикално лечение.

Към неинвазивните методи на изследване спадат: термография, ултрасонография (ултразвук), ЕКГ, ЕЕГ, ЕМГ, капиляроскопия, дерматоскопия и др. Към тази група може да се отнасе и ядрено-магнитният резонанс, когато се прави без венозен контраст. А като пример за най-разпространено функционално изследване не трябва да се забравят кръвните тестове – от най-обикновените до най-модерните, които от година на година стават все по-прецизни и обхватни. Те обаче са ограничени от невъзможността да се пунктират прекалено често човешките вени и да се взимат прекалено често порции кръв за изследване. В тази връзка ясно се очертава едно от основните предимства на термографията – че тя е едновременно както функционален, така и неинвазивен метод. А функционалните знаци от нашето тяло са именно онази „система за ранно предупреждение“, която дава възможност за прогнозиране и предпазване от редица заболявания, особено когато се касае за здравето на женските гърди.

Ако трябва да обобщим, термографията се използва най-често в 8 направления:

Рак на гърдата

Термографията е един от методите, който може да се прилага почти без ограничения. Повечето автори посочват на-първо място приложението на метода именно при установяване на патологични процеси на млечните жлези. Това е така, защото неопластичните процеси се придружават от ангиогенеза – процес на образуване на нови, атипични кръвоносни съдове, чрез които туморът се храни. Зоните, където има ангиогенеза, са с повишено топлинно излъчване и са лесни за улавяне от инфрачервената камера. В същото време някои тумори са толкова малки в началния си стадий на развитие, че не могат да се видят на скенер или на рентген (мамография). И все пак не бива да се забравя, че някои карциноми растат без значителна ангиогенеза, а също така да се има предвид, че ангиогенезата е процес не само при туморите, а и при зарастване на рани наприме. Затова при всички случаи термографията трява да се комбинира с друго изследване — мамография, ултразвук, скенер, ЯМР, рентген, туморни маркери, биопсия и т.н. Най-подходящата възраст, за да се използва термовизията за гърди, е от 30 до 50 години, защото в този период мамографията е по-слабо информативна. Освен това мамографията не дава добри резултати при плътни гърди, докато плътността на жлезата за термовизията не е от значение.

В България болните от рак на гърдата са около 40 000, като всяка година се диагностицират около 4 000 нови случая. Ето как варира рискът от това заболяване в зависимост от възрастта на жената:

• Риск при възраст до 29 г. – 1 към 2,000.
• Риск при възраст до 39 г. – 1 към 215.
• Риск при възраст до 49 г.– 1 към 50.
• Риск при възраст до 59 г.– 1 към 22.
• Риск при възраст до 69 г. – 1 към 13.

Естетична хирургия (гръдни импланти)

Термовизията все повече се прилага в пластичната хирургия, при трудно зарастващи рани, при кожни трансплантанти и т. н. Тя е незаменима и при гръдните импланти – както преди операцията, за да се определят рисковете, така и за проследяване на състоянието на жлезите по време на носене на имплантите. Ясно е, че мамография при гърди с импланти е неприложима; ултразвукът също дава недостатъчно пълни сведения. Поради тази причина напоследък все по-често се прибягва за проследяване на два етапа – състояние на гърдите преди имплантация и състояние на жлезите 3 и повече месеца след операцията. Термографията може да се използва и при трудно зарастващи рани, козметична и реконструктивна хирургия и пр.

Онкология

Термографията може да се използва за установяване на състоянието при някои видове солидни тумори и на зоните на техните разсейки, ако има такива. Прилага се също така за проследяване на ефекта от различни видове лечения – оперативно, лъчетерапия, химиотерапия и др., но не може да бъде единствен метод за оценка, а само като допълнение към другите основни методи. В редица случаи обаче не може да се прилага много често и регулярно, защото има изисквания за изтичане на съответни периоди след биопсия, хирургични намеси и др.

Мускули и стави

Колкото повече се развива медицината, толкова „по-хронични” стават болестите ни. Това важи в значителна степен за опорно-двигателния апарат на човека. Термовизията е подходяща при много костно-ставни, дегенеративни, възпалителни, травматични, мускулни и сухожилни болести и отклонения. Голямото предимство се състои в това, че – за разлика от рентгена и ядрено-магнитния резонанс – може да се прилага често, многократно, а освен това дава допълнителна функционална информация. Дори и малки отклонения в състоянието на гръбначния стълб могат да причинят дискомфорт и промени в цели мускулни групи, в походката и в работоспособността на човека. Напоследък към термография са насочвани доста хора след прегледи при ортопеди, невролози, ревматолози, мануални терапевти, кинезитерапевти и др. 

Диабетно стъпало

В света на всеки 30 секунди се прави ампутация на крак, най-често поради усложнения от диабет - е един от бичовете на съвременното човечество. Термографията се използва успешно при доста от вторичните усложнения на захарната болест и е много ценна за откриване на ранни съдови асиметрии и нарушаване в кръвоснабдяването при т. н. "диабетно стъпало". Профилактичните заснемания на долните крайници могат да помогнат за предотвратяване на  редица неприятни усложнения и некрози. Най-добре е да се заснемат целите крайници и ходилата отдолу. Трябва да се подчертае, че асиметрични термограми може да има не само при диабет, а и при други заболявания - разширени вени, травми и др. 

Кожни тумори и преканцерози (пред-ракови образувания)

Различните видове кожни тумори са най-честите онкологични заболявания в България – 13,3 % от всички злокачествени новообразования. Тяхната редовна профилактика и наблюдение биха имали огромен социален ефект. Те обаче не трябва да се наблюдават само повърхностно, а да се проследява кръвоснабдяването им и тяхното отношение към подкожието. В тази връзка термографията има доста предимства. Трябва редовно да се проследяват всички съмнителни бемки, включително и безцветните (ахроматични), заедно с всякакви лунички, фиброми, липоми, хронични рани, язви и т. н. По отношение на суспектни участъци по кожата най-добре е термовизията да се съчетава с дерматоскопия, която е неинвазивен метод, и едва тогава да се решава дали да се прави биопсия.

Стоматология и лицев череп

В България вече има защитени дисертации в областта на денталната медицина, в които се описват резултатите от заснемане с инфрачервена камера на горна и долната челюст при определени зъбни състояния. Термовизията успешно се използва и при синузити, ринити, понякога и при т. н. синдром „сухо око”. Ценна информация се получава и за щитовидната жлеза, слюнчените жлези, сънните артерии и шийните прешлени. Тя не замества панорамните рентгенови снимки на зъбите, но дава информация за протичането и отзвучаването на възпалителни процеси, повлияването им от провежданото лечение и т. н.

Спортна медицина

Термовизията все по-често се използва за установяване на някои видове спортни травми и за проследяване на резултите при възстнановяването им – колена и глезени при футболисти, лакетни и гривнени стави при тенисисти, гръбначен стълб при борци и щангисти и т. н. Освен за ставите, тя дава информация и при разкъсване на мускулни влакна и сухожилия. В Австрия вече има научни публикации за използването на термовизията по време на младежки лагери за зимни спортове. Като косвено доказателство за ценността на метода в спортната медицина служи и фактът, че термовизията вече е взета на въоръжение от ветеринарните лес.кари и успешно се използва за откриване на травми и болки при късокосмести животни – коне, кучета, котки.