До 1955 год. на миналия век полиомиелитът (детският паралич) е бил бич за човечеството. Боледували са предимно деца до 7 години, но най-често и най-тежко – до 1-годишна възраст. От тях 40% са оставали парализирани, а 10% са загивали от дихателна недостатъчност. Д-р Джонас Солк (Jonas Salk, 1914 – 1995) вече успешно е разработил противогрипна ваксина, с която през Втората световна война са имунизирали американсните военослужащи.  През 1952 год. д-р Солк успява да получи първи вариант на полио-ваксина. Започват клинични проучвания – Солк пробва ваксината на себе си, след което инжектира и синовете си. До 1954 год. ваксината е приложена на над 1 милион деца, наричани „полио-пионери“. На 12-ти април 1955 год. ваксината е обявена за безопасна и започва масовото ѝ приложение – заболеваемостта от полиомиелит спада с 96%. Д-р Солк отказва да патентова изобретениеето си, за да може продуктът да остане достъпен и да не се възпрепятства разпространението му. Икономисти изчисляват, че е „загубил“ 7 милиарда долара.

Девет години по-късно е одобрена и ваксината на д-р Албърт Сабин (Albert Sabin, 1906 – 1993), която е по-удобна за употреба, защото се приема през устата и усъвършенстван вариант на  този продукт се използва и досега. Д-р Сабин също не патентова откритието си.