ДИНАМИЧНА СЪДОВА ТЕРМОГРАФИЯ (Dynamic angiothermography)
Този термин вече почти не се използва. Става дума за контактно измерване на повърхностни температурни точки, повлияващи се от кръвния поток в съдовете на млечните жлези. Методът е въведен от френския проф. Трикоар, който, с помощта на течни кристали, получава един вид „температурна карта“ на всяка една гърда. Абнормалните повишения на температурата при отделни анатомични точки се интерпретират от специалист и се прави оценка от риск за рак на гърдата.
Година-две преди пандемията този метод получи ново развитие – научен екип (предимно поляци) разработи автоматично разчитане на рисковите точки и резултатът идваше по интернет да 30 секунди с очертаване на рисковите зони, ако има такива.
Методът беше въведен в България и в още редица страни, но не получи развитие и вече е изоставен. Освен неудобстввото, че е контактен – мембраната с течните кристали се притискат чрез специална полусфера към всяка гърда – той е приложим само при две горе-долу симетрични гърди. При мастектомия и други състояния той е неудобен. Липсваха данни също така от достоверността му при жени с имплант или импланти.
Най-важният недостатък обаче е ограничеността му само към един орган, което нарушава възможността за цялостен подход към здравето. Ако пациентът има артрит, флебит, травми и др. подобни, контактната термография е неприложима.
От друга страна безконтактната, дистанционната термография през последните години получи тласък за развитие и се сдоби с достатъчно възможности за заснемане на многобройни участъци по тялото. И отново най-голям технологичен напредък се забелязва в проследяване на състоянието на млечните жлези при жената – като профилактика на рака, като проследяване след поставяне на импланти и провеждане на лечение.