От коя температура да се притесняваме
Модерната термография е в състояние да открие и да интерпретира температурни разлики в порядъка на стотни от градуса. Много са болестите, които се свързват с температурни отклонения както нагоре, така и надолу от нормата. В ежедневния живот обаче хората се притесняват най-често от повишената температура, и то над 38˚ С и повече. Но и малките температурни отклонения, които често остават незабележими, крият немалко опасности.
Кое обаче следва да се разглежда като „отклонение“? Повечето автори приемат, че усреднената норма за температурата при възрастен човек е от 36,4˚ С до 37,3˚ С – или някъде около тези стойности (според различните източници). Тези граници обаче важат за правилно измерена температура в суха подмишница. Ако поставим термометъра в устата, към нормата трябва да се добави поне половин градус (36,8˚ С – 37,5˚ С). При анално измерване нормалните стойности са още по-високи – от 37,3˚ С до 37,8˚ С. Същите са границите и при измерване на температурата в ушния канал.
Температурата на нашето тяло показва някои отклонения и през различните фази на денонощието. Най-ниска е температурата ни обикновено сутрин, а най-висока – следобед, някъде в интервала между 15.00 и 16.00 часа. Има публикации, според които това е еволюционно закрепен физиологичен механизъм и е свързан със слънчевото греене през деня. Тези дневни колебания обаче са в порядъка на 2-3 десети от градуса и затова рядко имат клинично значение. И въобще трябва да се подчертае, че, в домашни условия, не е толкова важно да се измери температурата с точност до една десета от градуса. Много по-важно е да се мери правилно и достатъчно често, за да се знае тенденцията – задържа ли се на едно ниво или показва резки колебания, има ли треска, треперене, обилни изпотявания и т. н.
Отново – леките повишения на нормалната температура се забелязват по-лесно, обръща им се повече внимание и публиката е по-добре информирана за тях. Аксиларните температури (измерени под мишницата) от 37,5˚ С до 38,0˚ С може да са знак за прегряване, започваща инфекция, туморни процеси, хиперфункция на щитовидната жлеза и пр. И обратно – трайно и немного занижените температурни стойности може да останат с години незабелязани. А понижената температура е почти толкова опасна, колкото и повишената. С ниски температури могат да се развиват някои тумори – на надбъбрека или на хипофизата например. Хипогликемичните пристъпи при диабетно болните също водят до понижение на температурата. Други причини могат да бъдат анемия, хипотиреоза, отравяния, нарушения в имунитета (включително СПИН), кръвоизливи, адинамични състояния (залежавания), безсъние, изтощение, стрес, хроничен алкохолизъм и дори някои диети, водещи до забавяне на метаболизма.
Терморегулацията, следователно, е много фин механизъм. Поради това температурата трябва да се мери много по-често, отколкото обикновено го правим – дори и при липсата на каквито и да е оплаквания. Следенето на температурните промени в нашето тяло е лесен и естествен начин за наблюдение на здравословното ни състояние. Чрез термографско заснемане, или още известно като термовизия, това може да се постигне без особени усилия. Добре е термография на цяло тяло да се прави един път на една-две години, а при някакви притеснения и на отделна зона много по-често. Така, съчетавайки с други методи на профилактика, ще постигнем контрол върху нашето здраве.